Преди седмици ви споделихме тъжна новина - Сречко, кученцето, за което дни по-рано ви бяхме разказали, си бе отишло. Всичките усилия, ваши, наши и на лекарите, не бяха достатъчни, за да измъкнем Сречко от голямата беда, в която се бе озовал.
Днес ще ви разкажем за обстоятелствата, при които Сречко е живял и за тези, при които си отиде. И ще ви попитаме: редно ли е майката на Сречко да бъде кастрирана?
Ще за почнем с тази снимка.
На снимката виждате Сречко - ударен от автомобил, заклещил се в предната част на автомобила и пропътувал неизвестно колко, влачейки се по асфалта.
„Това трябва да го е убило!“ ще си кажете. Но не или поне - не съвсем.
Сречко е бил ударен в 18:30. Получил е помощ едва в 10 вечерта. Но и това не уби Сречко.
Много слаб и отпаданал, силно опаразитен, с преплетени на две места черва, Сречко си е отивал още преди да бъде ударен от кола или иначе казано - дори и да бяхме научили за Сречко преди да пострада, трудно щяхме да го спасим.
Сречко е живял без подслон, без храна и без някой, който да се погрижи за него. Отиде си силно изтощен, с тежки фрактури и полиорганна недостатъчност.
И в края на тази история ще ви попитаме: трябва ли да кастрираме майката на Сречко, защото поне девет от десетте кучета, които ще роди тази година, ще завършат като него или не трябва, защото кастрацията е "нехуманна"?
Няколко дни по-късно организмът на Сречко се предаде.
