Пожелаваме ви никога да не бъдете Джак, нито неговото семейство.
Джак дойде при нас едва на 3 месеца, тежеше само 700 грама и беше напълно сляп. И това бе само малка част от бедите му.
Научихме за Джак, когато неговото семейство в отчаяние се свърза с нас - кученцето, което си бяха купили преди два месеца, въпреки грижите и усилията им, прогресивно се влошаваше.
На 3 месеца Джак трудно успяваше да се храни. Всяка промяна в околната среда предизвикваше у него нервни тикове, гърчове и неконтролируеми звуци. Всеки контакт с човек го превръщаше в топка от конвулсии. Всеки опит да му помогнат бе завършил с провал.
Джак е резултат на неетично развъждане - стопаните на майката първо допуснали тя да забременее от неин син, след това да роди и после продали Джак и братчетата му по интернет.
Всеки има право на живот, а никой не е отговорен за обстоятелствата, при които се е родил.
Обещахме на семейството и на 12 годишното момиченце в него, че ще направим всичко по силите си, за да помогнем на Джак.
Настаниме Джак в Централна ветеринарна клиника и няколко дни по-късно новините за него не бяха никак добри.
В най-добрия случай Джак се бореше с вирусно заболяване, засегнало централната нервна система и шансове да запази за живота си почти нямаше. В най-лошия Джак страдаше от непоправимо увреждане на мозъка и единственият човечен изход за него бе евтаназията.
За да установим дали Джак се бореше с вирусно заболяване, под упойка изтеглихме гръбначно-мозъчна течност от тялото му и я изпратихме в лаборатория за анализ.
Мъничкият Джак не дочака добри новини. След процедурата той рязко се влоши, а резултатите от изследванията отхвърлиха вирусно заболяване.
Аутопсията на Джак разкри некротични участъци и дегенеративни изменения по тъканите в мозъка - Джак бе роден със заболяване, което с напредване на възрастта бавно и необратимо унищожаваше нервните връзки в тялото му.
Джак живя само три месеца. Три месеца повече, отколко бе нужно. Три месеца повече, отколкото бе хуманно да съществува.
- В една по-добра България, Джак никога нямаше да се е раждал.
- В една по-добра България, майката на Джак щеше да бъде кастрирана.
- В една по-добра България, семейството на Джак щеше да има здраво и щастливо осиновено кученце.
- В една по-добра България, никой нямаше да може да развъжда нерегламентирано.
Стотици кучета и котки, жертви на нераглемтирано развъждане живеят в мъки, някои от тях, за да бъдат зaплодени, а други - продадени.
Без етика, без контрол, без милост.
Искаме да вярваме, че Джак не e живял напразно, затова ви молим:
- СПОДЕЛЕТЕ.
- Разкажете за Джак на приятелите си. Насърчете ги не да купят, a ОСИНОВЯТ най-добрия си приятел.
- Информирайте ги за ползите от кастрацията.
- Насочете ги към местен приют или организация.
- Покажете им ДОБРИЯ ПРИМЕР на десетките щастливо осиновени животни като споделите историите на организацията, която подкрепяте.
Бъдете двигател на промяната. За eдна по-добра България.