Да се сбогуваме с Мила е трудно.
За нея направихме всичко по силите си и въпреки че тя никак, ама никак не искаше да си ходи, не успяхме да ѝ помогнем.
Снимка: Христо Христов
Преди малко повече от година, ударена от кола и в много тежко състояние, Мила се озова при нас.
С тежка фрактура на таза, потрошена предна лапа и бабезиоза тя едва се пребори за живота си.
Мила заживя в приемен дом и всичко бе наред. За кратко.
Снимка: Боян Христов
Бактериална инфекция на пикочния мехур бе следващата беда, която сполетя Мила.
Инфекцията бе толкова тежка, че се наложи да настаним Мила отново в клиниката.
Антибиотик и няколко курса с бактериофаги ѝ помогнаха да потисне бактерията - тъканите се успокоиха и тя започна да пишка без затруднение.
Мила се върна в приемния си дом и всичко бе наред. За кратко.
В началото на февруари тази година Мила започна да пишка със затруднение.
Изследвания с ехограф, ендоскоп и скенер установиха нетипично изменени тъкани в стената на пикочния мехур и запушени от възпалението пикочопроводи.
Или иначе - Мила имаше тумор, а урината, образувана в бъбреците ѝ не можеше да се стича нормално към пикочния мехур.
Вече наближаваше краят на февруари, Русия щеше да нападне Украйна до дни, Мила бе на ръба на остра бъбречна недостатъчност, а никой в България не можеше да ѝ помогне.
Centru de Endoscopie si Chirurgie Minim Invaziva Veterinara. Така се казва клиниката в Букурещ, която ден след началото на войната по неотложност прие и оперира Мила.
С операция в пикочопроводите на Мила лекарите от Румъния поставиха стентове, малки тръбички, които да държат каналчетата от бъбреците към мехура отворени.
Три денонощия, прегледи с ехограф на всеки 3 часа и интензивни грижи помоганаха на Мила - бъбреците ѝ заработиха и тя започна да уринира нормално.
Проба от тумора в мехура ѝ, взета по време на операцията, отпътува за анализ към две независими лаборатории в Европа.
Резултатите бяха категорични: изменените тъкани в мехура на Мила не бяха злокачествени.
Тя нямаше рак и колко щеше да живее зависеше от организма ѝ и неговата способност да пребори бактериалните инфекции и хроничното възпаление в мехура и да задържи стентовете в каналчетата.
Мила се завърна в България и всичко бе относително наред. За кратко.
Снимка: Яна Лозева
Преди седмици Мила отказа да се храни. Прегледът в клиниката установи, че левият стент се е изместил от пикочопровода в легечнето на бъбрека.
Оперирахме Мила по неотложност - отворихме бъбрека, отстранихме гнойта от него и поставихме катетър, който да отвежда образуваната от него урина в торбичка.
Докато ние, заедно с лекарите, се опитвахме да организираме поставяне на нов стент, Мила, въпреки предпазната яка, превръзките и постоянното наблюдение, успя да издърпа тръбичката на катетъра от бъбрека си и с това да разпространи инфекцията в цялото си тяло.
Дни по-късно евтаназирахме изпадналата в септичен шок Мила.
Снимка: Боян Христов
Мила остави огромна дупка в сърцата ни. Да ѝ помогнем бе трудно, но правилно и единствено съжаляваме, че не успяхме да ѝ спечелим повече време.
Две седмици, толкова Мила се бори за живота си, преди да си отиде. За това време тя натрупа сериозни разходи.
Ако вярвате, че всеки живот си струва и че това, което правим е важно, помогнете ни да спасим следващата Мила и дарете на:
Снимка: Тони Станчева
* За Мила се бориха д-р Шукерова и д-р Михайлова.
* Координатор на случая на Мила бе Вяра.
