Загубихме Захари.
Случи се внезапно и преди време. Споделяме едва сега, защото чакахме категорични резултати от аутопсията.
Захари страдаше от мукополизахаридоза.
Заболяването е генетично, среща се много рядко и засяга метаболизма - тялото не успява ефективно да разгражда мукополизахариди.
Захаридите се натрупват в клетките на тялото, увреждайки здрави тъкани и органи.
За Захари научихме преди повече от две години. За времето си с нас, той живя в две приемни семейства и премина няколко тежки операции.
Една сутрин, докато все още се възстановяваше от последната, Захари не успя да се изправи за разходка.
Настанихме го в клиника, където остана под наблюдение. Два дена по-късно Захари започна да диша тежко и 30 минути след това сърцето му спря.
Рентгеновите снимки преди да си отиде и аутопсията след това показаха окръглено сърце и уголемени вени.
Лаборатнорните изследвания на тъканите на сърцето разкриха изменения в структурата на клапите и проникване на мазнини в миокарда.
Докато ние се борехме за крачетата на Захари, заболяването е унищожавало сърцето му и ако за лапите му все можехме нещо да направим, то пред пораженията на сърцето му сме били безсилни.
Не успяхме да помогнем на Захари толкова, колкото ни се искаше.
Той живя две години с нас. Получи най-добрите медицински грижи и попълни важна липсваща част в разбирането за неговото заболяване.
Бе обичан от всички.
Благодарим ви, че бяхте до него.
Снимка: Боян Христов
