Това е Попи.
Попи е на 2 години и е напълно здрава.
И преди да се запитате защо ни е притрябвало да спасяваме здраво, младо йорки, позволете ни да ви запознаем с историята на Попи. Класическата история на едно дребно породисто кученце.
Семейството на Попи я купило като другарче за детето си.
Мотивите им да изберат породата йоркширски териер били съвсем тривиални – да е дребно, за да става за апартамент, да не пуска косми, да не цапа много, да може и ходи до тоалетна вътре, за да не се налага да го извеждат всеки ден, да забавлява детето.
Нито един член на семейството не помислил, че Попи е териер и че като такъв притежава естествените черти на породата. Черти, които изискват тя да получава достатъчно движение и ментална стимулация, да бъде социализирана и подготвена за живот в света ни.
Попи е кученце с висока възбудимост и, за да бъде социална с други животни и да посреща предизвикателствата на околния свят като нещо позитивно, е имала нужда някой да я научи да не се страхува.
Стопаните на Попи не знаели как да направят това и не потърсили помощ, съответно Попи се научила да се страхува от други кучета, хора, котки и изобщо всичко ново, с което се срещала.
Попи изразявала страховете си с лай и подскачане. В началото го правела само при сериозни събития, но с времето се научила да се страхува от звука на асансьора, от шумовете навън и животът с нея се превърнал в един безкраен лай, резултат от чувството на непрестанно безпокойство и притеснение.
Когато семейството на Попи се свърза с нас с молба да се погрижим за нея, тя вече беше продадена веднъж на незаконен развъдчик на кученца. Хората ѝ я бяха продали некастрирана, защото смятали кастрацията за нещо неестествено.
Щом разбрали, че е купена, за да служи за разплод, се почувствали гузно и я откупили обратно.
Седмица по-късно я дали отново, този път на друго семейство с дете, които на свой ред и не след дълго също я върнали.
Стопаните на Попи се бяха свързали и с треньорите от Моето Куче с молба да вземат Попи, да я обучат и да им я върнат, щом я оправят. Много хора подхождат със същата нагласа към идеята за обучение. Очакват кучето им да бъде препрограмирано, за да отговаря по-добре на изискванията им.
Oбучението на кучето, обаче, се основава предимно на връзката, която то изгражда със семейството си. Дали се чувства уверено и готово да опознава света зависи от това, което ние като стопани даваме на кучето - разбиране и напътствия или корекции и наказания.
Защо разказваме историята на Попи?
Заради всички все още „непроизведени“ дребни кученца-аксесоари, чиято поява на белия свят ще бъде породена от нечие желание да си има малко сладко кученце, което не лае, не руши, не цапа, не пуска косми и ще бъде идеалното допълнение в красивия му дом.
Ако сме успели да помогнем дори само на двама от вас да се замислят, значи си е струвало.
А ако успеем да намерим ново семейство за Попи, в което към нея ще се отнасят като с куче, а не като с плюшена играчка – значи си е струвало двойно повече.
Попи е с нас от 5 месеца и през това време тя напредна значително.
Промяната дължим на опитния ѝ приемен стопанин и нейните треньори.
Изграждане на силна връзка между кученцето и стопанина, с помощта на различни игри, внимание и много търпение, успяха да внесат в живота на Попи увереност. Днес Попи посреща новостите в живота много по-спокойно, общува с човеци и себеподобни без да се превъзбужда и знае, че може да разчита на своя приемен човек.
Ако смятате, че бихте могли да сте човекът на Попи, пишете ни:
Попи е на година и половина, напълно здрава, ваксинирана, кастрирана, с поставен чип и готова да бъде осиновена.
В работата по приобщаването ѝ към ново семейство и среда, както и за изграждането на силна връзка между човек и куче, ще помагат поведенческите специалист от академията Редом с Моето куче.
От вас – желание, време, търпение и разбиране, че кучето е куче и има своите потребности.
* Новини за Попи ще публикуваме на нашата кучешка Фейсбук страница. Моля, харесайте и се присъединете към Редом.
* Координатор на случая на Попи е Славка.